3-годишното дете яростно воюва за играчките си

До 3-годишна възраст детето играе предимно самичко и пази играчките си, ако друг палавник посегне към тях. То е твърде съсредоточено в себе си. Затова сред връстниците си трудно се справя с мирното съвместно съществуване, особено ако пипат и му вземат камиончетата и куклите. То, разбира се, обича компания, но чувството му за собственост надделява и всяко посягане и отнемане на „ негова собственост“ е повод за конфликт.

Конфликтът

Едно ще изтръгне играчката си със сила от ръцете на нашественика, друго ще стои и тъжно ще гледа от страни как другите му „пипат“ нещата и тайно ще се надява мама или татко да се намесят, за да го защитят.

В тази възраст е трудно да убедите малчугана, че трябва да върне чуждата играчка, защото не е негова и принадлежи на друг. Спорът между децата обикновено завършва със саморазправа, дърпане, бутане, удари и рев.

Вашата роля

Не се месете. Ако му вземете играчката, за да я дадете на друго дете, синът/дъщеря ви няма да разберат благородния ви жест. Нито ще научат урока по толерантност. В очите на вашия малчуган вие ще сте несправедлив нашественик, отнел безценно съкровище (дори да става дума за олющено камионче или кукла, останала без глава).
И ще засилите желанието на детето да се отбранява и да воюва срещу целия свят.

Ако му се скарате,

докато си брани собствеността или ако го накажете, ще затвърдите в детето чувството, че е само и е отхвърлено. И при подобна ситуация следващия път то ще воюва още по-яростно, за да се защити.

Намерете му компания с по-големи деца. Те вероятно ще са по-толерантни и отстъпчиви към вашия мъник. Те ще му „покажат“ как се играе, без да го дразнят и да му дърпат играчките от ръцете. И ще го научат на правилата по най-естествен начин – с игра.

Играта

Тя не е само забавление, а е сериозна работа. Ще го усетите още щом детето попълни достатъчно речника си, за да ви обясни. Или, когато за първи път ви изпъди от стаята си, в която е подредило играчките си с думите: „Остави ме. Сега съм зает.“ Но до този етап има време.
Наблюдавайте как расте вашето дете и му се радвайте. Ако в кошарката се е забавлявало с вас, хвърляйки 100 пъти с лукава усмивка биберона на земята, за да се наведете и да му го върнете, на 3 години то вече умее да се забавлява и само. Очаква, разбира се да се включите и вие, за да стане по-забавно. Не му отказвайте тази възможност, защото в този етап играта за него е „емоционална храна“ - начин да изразходва натрупана емоционална енергия и е подготовка за следващ етап. Осигурете му я в достатъчно количество. Липсата на игри е най-честата причина, деца, които се отглеждат в социални домове, да страдат от „емоционално недохранване“, обяснява Ярослав Капр в „Книга за младия баща“.

Мона Василева